От Робърт Прейд

Здравен ден Репортер

Първият в света бебе, родено от жена с трансплантация на матка от починал донор, показва, че такива трансплантации могат да бъдат успешни, казват бразилски лекари.

6-килограмовото момиченце бе доставено от С-раздел на неидентифицирана млада жена, родена без матка.

Раждането показва, че бременността, свързана с матката на починалия донор, е жизнеспособна, заяви лидерът на изследването д-р Дани Ейзенберг.

"Първите трансплантации на матката от живи донори бяха медицинско събитие, създаващо възможност за раждане на много безплодни жени с достъп до подходящи донори и необходимите медицински съоръжения", каза Ейзенберг, който практикува в университета в Сао Паоло. Бразилският екип съобщава за случая 4 декември в Ланцетът.

Ейзенберг подчерта, че рядко живите жени са готови и имат право да даряват матка на член на семейството или близък приятел. Ето защо новият доклад е толкова важен, каза той.

"Употребата на починали донори може значително да разшири достъпа до това лечение, а резултатите ни дават доказателство за нова възможност за жени с безплодие на матката", заяви Ейзенберг.

Има 10 други трансплантации на матка от починали донори, извършени в САЩ, Чехия и Турция, но този в Бразилия е първият, който е довел до живо раждане.

Един американски експерт по фертилност заяви, че успехът в този случай наистина може да бъде пробив.

"До 15% от двойките страдат от безплодие и всяка година хиляди жени използват гестационни носители, за да забременеят," каза д-р Томер Сингър, който ръководи репродуктивната ендокринология в болницата Lenox Hill в Ню Йорк.

"Трансплантацията на матката може да помогне на много двойки да постигнат мечтата си за родителство," каза той и "използването на матка от починал донор на органи увеличава значително броя на донорите, които са на разположение".

Той също така "елиминира основното предизвикателство", добави Сингър, "което е намирането на съвпадащ донор и рискува живота на живи донори, които иначе трябва да претърпят голяма операция за отстраняване на матката."

Продължение

Както съобщава екипът на Ейзенберг, получателят в този случай е 32-годишна жена, която е родена без матка, а донорът е 45-годишна жена, която е починала от инсулт.

10,5-часовата трансплантационна операция се състоя през септември 2016 г.

Получаващият получи пет имуносупресиращи лекарства (необходими за предотвратяване на отхвърлянето на новата матка от организма), антибиотици, анти-кръвосъсирващо лечение и аспирин по време на болницата. Лечението с имуносупресия продължава след като тя напусна болницата до раждането на бебето.

Преди трансплантацията жената претърпя ин витро оплождане, което доведе до осем оплодени яйца, които бяха замразени. Имплантацията на яйцата настъпва седем месеца след трансплантацията.

Бременност е потвърдена 10 дни след имплантацията. Единственото усложнение по време на бременност е бъбречна инфекция, която е лекувана с антибиотици. Бебето е родено на 35 седмици и три дни.

Трансплантираната матка също е била отстранена по време на цезарово сечение и не показа никакви аномалии, отбелязват лекарите.

Майката и бебето са били изписани от болницата три дни след раждането. На възраст от 7 месеца и 20 дни бебето продължава да кърми и тежи 15 килограма, 14 унции.

Според данните, включени в новия доклад, сред безплодните двойки, един на 500 има стерилитет на матката поради фактори като вродени дефекти, хистеректомия или инфекция.

Singer отбелязва, че първото раждане на жена, която е получила трансплантация на матка от жив донор, се е случило в Швеция през 2013 г. До момента са проведени общо 39 такива процедури, в резултат на които са раждани 11 живо.

В тези случаи донорът е бил "обикновено член на семейството", каза той.

Сингър подчерта, че в миналото бременностите, включващи трансплантирани матки от починали донори, са се провалили, но случаят с Бразилия е "вълнуваща стъпка в правилната посока".

Въпреки това жените, които носят бебе, използвайки тази техника, са изправени пред предизвикателства, добави той.

Те включват необходимостта да се използват няколко имунопотискащи лекарства през 9-те месеца на бременността, които могат да имат странични ефекти както върху майката, така и върху бебето; необходимостта да се достави бебето и след това да се премахне матката в цезарово сечение на хистеректомия; висока честота на отхвърляне на органите; и продължителна операция, която изисква мултидисциплинарен подход сред лекарите.

Освен това, "са необходими повече изследвания за дългосрочна оценка на резултата както за реципиента на матката, така и за новородените", заключава Сингер.